Делят ни 145 години от Санстефанския мирен договор, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и дава ново начало за народа ни, сбъдвайки мечтата му за свобода.
Днес празнуваме Освобождението на България.
А може би най-важната част от пътя към него започва там, в онези пет века, с Паисиевата история, с думите, идеите и делата на просветители и революционери. В мрака на игото те дадоха на народа светлината и надеждата за идните дни, пробуждайки националното му самоосъзнаване.
По този труден и дълъг път първо тръгнаха малцина, но те увлякоха хиляди. Непримиримостта се изправи срещу примирението. Смелостта, патриотизмът, жертвоготовността – срещу страха, малодушието и неправдата.
За Освобождението ни копнееха и загинаха едни от най-великите личности в нашата история, които срещнаха своята гибел свободни духом.
За Освобождението ни избухна и Априлското въстание. Земята ни пламна с опожарените селища, напои се с кръвта на жертвите, а зверското му потушаване отекна и възмути света.
За Освобождението ни в същата тази изстрадала земя навеки останаха стотици знайни и незнайни герои.
В нея редом лежат костите на храбри руски войници, офицери и български опълченци.
За свободата ни кръвта си проляха финландски, сръбски и румънски воѝни.
Делят ни 145 години от края на войната между две империи. Тогава Русия дойде и освободи един братски славянски народ и това ние няма да го забравим.
Това бе край на пътя към Освобождението на част от народа ни. И началото на нов път – към утвърждаването на Третата българска държава. Държава осъществила с успех Съединението си и обявила своята Независимост.
Трети март е нашият празник! Нашето време за почит, но и време да се вгледаме в миналото и да се замислим за него.
Защото миналото не можем да върнем или променим, но можем да анализираме и да се учим от грешките, да следваме блестящите примери и да чертаем нови пътища към бъдещето.
Защото свободата във всичките й форми е важно да пазим и сега.
Тя лесно се губи, но трудно се извоюва!
Честит национален празник!
